"Стъпка, стъпка, иху!"

"Стъпка, стъпка, стъпка , иху! Кракът напред, назад, назад, стъпка назад, стъпка, стъпка (повтаряне)"
     Дори да не Ви се вярва това е еленино хоро, или поне така ми го описа брат ми. Той е един от многото мои познати, които са така да се каже "на Вие" с народните танци. Но както всички знаем на човек му се налага да изиграе хоро поне два пъти в живота си - на бала и на сватбата. Е за брат ми повод да научи поне едната "Бяла роза",( която стана почти равнозначна  на Дунавското хоро по празниците), беше балът.
   Та заради него и всички останали, които са отворени за идеята да обогатят уменията си в танците с така необходимото право хоро, както и с много други, Ви предоставям (не, че неможете да си ги намерите и сами, но се надявам събрани тук да са Ви по лесни за използване) уроци по знайни и незнайни (може би) за Вас хора.

• Право хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Дайчово хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Пайдушко  хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Ситно шопско хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Петрунино хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Граовско хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Чичово  хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Еленино хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Дунавско хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Трите пъти хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Малешевско хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Джангурица (Айдарово) хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Пазарджишка копаница - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Четворно хоро - самоучител ИЗПЪЛНЕНИЕ
• Ситно влашко хоро -  ИЗПЪЛНЕНИЕ

Калуш

     Калушарската дружина е малка временна общност, състояща се от нечетен брой мъже, оглавявани от така наречения ватафин - фигура, изискваща пълното подчинение на останалите.

 Включването в дружината става посредством няколко нива на инициация. На първо място желаещият трябва да бъде преценен от ватафина, който взема под внимание неговите душевни и физически качества. Кандидатът трябва да се ползва с добро име сред съселяните си, да няма склонност към престъпване на моралните норми; освенфизически здрав, той трябва да бъде „здрав" по отношение нормите на колективния живот. Тази „чистота" на кандидата е задължителна, защото в своето битие на лечител ще влезе в контакт с опасни сили и всяка слабост би била пагубна за него и за другите. След като е одобрен от строгата преценка на ватафина, кандидатът приема изпитанието на неколкодневен очистителен пост, след което в присъствието на стари калушари е „осветен" с вода и специално заклинание изричано от ватафина. От този момент той придобива статута на оглашен и следва истинското посвещение в тайните на калушарските обредни практики. Един от по-старите калушари встъпва в ролята на наставник. След като усвои всичко кандидатът полага клетва, с която се обрича да изпълнява своите калушарски задължения. От този момент става част от калушарската дружина и приема всички предмети, определящи го като калушар.

Знамето, тоягите, шпорите са войнски атрибути, които подчертават тази страна на калушарския колектив.

  Създаването и отговорността за съхранението на калушарските магически атрибути се поема от ватафина. Знамето и тоягата притежават магическа сила (дори техните сенки са опасни), което означава, че са не просто знаци на войнска принадлежност, но и магически предмети, с които калушарите изпълняват своите ритуали. Шпорите са знак за това, че калушарят е ездач, вероятно те са заместители на коня като митично животно - медиатор, осигуряващо преход между световете (тук ще подчертая две , може би, важни връзки -митичният тракийски херос и Крали Марко със своя кон Шарколия). Звънчетата наречени гъгровци се поставят на цървулите и имат апотропейна функция, особено по време на игра. Самодивските билки, които калушарите използват в своите ритуали създавайки връзка между човешкия свят и света на отвъдните сили, връзка която калушарският колектив трябва да осигури за да влезе в рисковано общение с тези сили опитвайки се да надмогне тяхното въздействие посредством тайнствата на своя ритуал.

Един от съставите преставящ този обичай е САФ "Калушари" с. Хърлец  , в който участвам и аз самата и който е обявен за едно от живите съкровища на българия. 

История и роля на народните танци

В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото. 

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче. 

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени. 

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба на есен.

България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер:

• Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Добружанецът танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик,  сборенка , ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и др.
• В Северняшката фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
• В Тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора в този район са трите пъти и касъмска ръченица, наречена още джидовската.
• В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
• В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
• Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енино, право родопско и др.