История и роля на народните танци

В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото. 

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче. 

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени. 

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба на есен.

България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер:

• Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Добружанецът танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик,  сборенка , ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и др.
• В Северняшката фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
• В Тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора в този район са трите пъти и касъмска ръченица, наречена още джидовската.
• В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
• В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
• Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енино, право родопско и др.