Калуш

     Калушарската дружина е малка временна общност, състояща се от нечетен брой мъже, оглавявани от така наречения ватафин - фигура, изискваща пълното подчинение на останалите.

 Включването в дружината става посредством няколко нива на инициация. На първо място желаещият трябва да бъде преценен от ватафина, който взема под внимание неговите душевни и физически качества. Кандидатът трябва да се ползва с добро име сред съселяните си, да няма склонност към престъпване на моралните норми; освенфизически здрав, той трябва да бъде „здрав" по отношение нормите на колективния живот. Тази „чистота" на кандидата е задължителна, защото в своето битие на лечител ще влезе в контакт с опасни сили и всяка слабост би била пагубна за него и за другите. След като е одобрен от строгата преценка на ватафина, кандидатът приема изпитанието на неколкодневен очистителен пост, след което в присъствието на стари калушари е „осветен" с вода и специално заклинание изричано от ватафина. От този момент той придобива статута на оглашен и следва истинското посвещение в тайните на калушарските обредни практики. Един от по-старите калушари встъпва в ролята на наставник. След като усвои всичко кандидатът полага клетва, с която се обрича да изпълнява своите калушарски задължения. От този момент става част от калушарската дружина и приема всички предмети, определящи го като калушар.

Знамето, тоягите, шпорите са войнски атрибути, които подчертават тази страна на калушарския колектив.

  Създаването и отговорността за съхранението на калушарските магически атрибути се поема от ватафина. Знамето и тоягата притежават магическа сила (дори техните сенки са опасни), което означава, че са не просто знаци на войнска принадлежност, но и магически предмети, с които калушарите изпълняват своите ритуали. Шпорите са знак за това, че калушарят е ездач, вероятно те са заместители на коня като митично животно - медиатор, осигуряващо преход между световете (тук ще подчертая две , може би, важни връзки -митичният тракийски херос и Крали Марко със своя кон Шарколия). Звънчетата наречени гъгровци се поставят на цървулите и имат апотропейна функция, особено по време на игра. Самодивските билки, които калушарите използват в своите ритуали създавайки връзка между човешкия свят и света на отвъдните сили, връзка която калушарският колектив трябва да осигури за да влезе в рисковано общение с тези сили опитвайки се да надмогне тяхното въздействие посредством тайнствата на своя ритуал.

Един от съставите преставящ този обичай е САФ "Калушари" с. Хърлец  , в който участвам и аз самата и който е обявен за едно от живите съкровища на българия.